30 предразсъдъка за испанската гастрономия
В продължение на една седмица панаирът в Барселона беше облечен в тенденции, гастрономически иновации и кулинарни инстаграми безмилостно: раят на гастроканаперото. Ние се позоваваме на храна —Международно изложение за храни и напитки, посетено от повече от 50 звезди Мишлен, четири хиляди изложители и повече от сто и четиридесет хиляди (много) гладни посетители с чанта в ръка. Моето извинение беше да участвам в кръгла маса за уличната храна, организирана от Marqués de Riscal, заедно с моя скъп Микел Итуриага и Алехандра Ансон.
Днес ще говорим за стереотипите на останалия свят по отношение на испанската гастрономия — Граждани и изложители от повече от 140 държави посещават Alimentaria. Към това се добавя работата на Янко Цветков, български дизайнер и илюстратор, който е написал няколко фантастични книги, наречени „Карти на стереотипите“. Толкова бяло и бутилирано мляко: ето 30 предразсъдъка за испанската гастрономия, от които няма да е лесно да се измъкнете.
1) Паеля. Цялата испанска гастрономия се побира в една дума: паеля.
2) Феран Адриа. Е, може би две: паеля и Адриа.
3)(Много) производители на кафе. В Испания кафе се пие, чай не се пие, запарки не се пият, още по-малко детокс диети. Кафето се пие.
4) Зехтин. От Франция нагоре, масло. В Испания, зехтин и оле.
5) Ла Риоха. В la piel de toro (за съжаление) се пие много повече бира, отколкото вино. Безкрайно повече (повече от 110 литра бира на човек годишно за 15 литра вино) обаче за чужденеца Испания е Ла Риоха и точка.
6) Мирише на чесън. Виктория Бекъм казва така и... кои, по дяволите, сме ние, че да противоречим на Пош Спайс?
7) Улична храна? Каква улична храна или какво, по дяволите… тук уличната храна се нарича churrerías, кестени и buñuelos.
8) Закусвайте като бедняк, обядвайте като принц и вечеряйте като крал. Ако в Españistán правим всичко по обратния начин, нямаше да сме по-малко с поръчката на питанцата.
9) Графици на Guateque. Ядем в три и вечеряме в десет и от масата на леглото. Цялото храносмилане там, танцувайки много силно на Мария Кайпириня от Карлиньос Браун.
10) Пълна и красива. Испания е територия на много буйни андалузи и баски с вградени гардероби. В Копенхаген обаче са кльощави и ядат растения.
11) Десктоп Corleone. Празник, кафе, десерт, алкохол, чаша, пура, друго кафе. И така до шест и след това да плача много силно на екрана.
12) Чирингос. Не знаеха ли, че първият плажен бар е засадил чадъра си в Ситгес и че името идва от Сезар Гонсалес-Руано? — най-добрият колумнист, който тази страна е произвела, учител по Umbral, Campany, Cambra и толкова много други. Chiringo: плискане на кафе.
13) Шери. Че не е вино (имам предвид, да, така е - уау, така е, но за 50-годишната шикозен Mayfair, шерито не е вино, това е шери).
14) Безплатни тапас! До ден днешен повече от двама и повече от трима белгийци все още са зашеметени от безплатната тапа със сламка в Грана. В Лос Диамантес, без да отивам нататък.
15) Сандвич територия. Боката, светлина на моя живот, огън на моите вътрешности. Моят грях, моята душа. Bo-ca-ta: върхът на езика предприема пътуване от три стъпки от ръба на небцето до почивка, в третата, на ръба на зъбите. Bo.Ca.Ta
16) „Пътят“ на висшата кухня. Испания е синоним на паеля, бравас и сандвичи, да: но 90% от гостите в нашите три звезди Мишлен са чужденци. Ако направите „The Route“ (Can Roca, Mugaritz, Aponiente, DiverXO, Nerua, Quique Dacosta, Camarena, Atrio...), вероятно ще намерите повече от един японец, който си води бележки.
17) Галисийски морски дарове. Морските дарове и галисийското вървят ръка за ръка като Джони Деп и Тим Бъртън или Линдзи Лоън и проблемите. Раци, раци, черупки от бръснач, зеленика или раковина. И Албарино, разбира се.
18) Яйцата на Лусио. Матю Макконъхи, Том Круз и Мат Деймън, освен че чукат Пенелопе Крус, имат нещо общо: те дори са прецакали Casa Lucio. Надценен? Зверство. Но въпреки това те влизат вътре.
19) Чешмен вермут. Кранове, от които тече вермут, Ривъндел трепери. Марка Испания.
20) Кортадито и към бъркотията. Учудващо е колко много сънародници не закусват нищо. Niente: едно кафе и работа. Кошмарът на ендокринната.
21) Звукът и яростта. Любопитен парадокс: има повече децибели в севилски ресторант с удобно разделени маси, отколкото обща маса в Осло.
22) Барове, какви места. Испания показва средно една лента на всеки 132 души, начело на Европейския съюз - очевидно - и само след Кипър в световен мащаб. Проклетите кипърци.
23) Живот в бара. Внимание към данните: според изследването „Връзка между гражданите и бара” 30 на сто от анкетираните биха оставили ключа от дома си на сервитьора, а повече от две трети знаят името му.
24) Автономии? Не искам да влизам в риза от единадесет пръта, но: паеля. Паеля в Барселонета, паеля в Сантяго де Компостела, в Ронда и в Доности. Паеля навсякъде: третото най-консумирано ястие на планетата след пицата и хамбургера.
25) Бутилка. И не си мислете, че това е просто парне или графиците (също), защото няма социална мрежа като онзи паркинг, където децата отиват да си смъкват задниците с евтин джин.
26) Средиземноморската диета. Което има едно нещо, което ни очарова: „Каквото виждаш, това получаваш“, каквото виждаш, това получаваш. Тук няма сосове, няма грим **без масло (здравей, Франция)**. Знаете какво ядете. С други думи: лошото не може да се предаде като добро.
27) Картофи. В Испания ядат най-добрия картофен чипс на планетата и аз не искам нищо друго освен в този момент.
28) Ако няма сирене, няма целувка. Това с "не ти дават със сирене" е суверенна глупост: вино и сирене. И също, какви сирена...
29) Сервитьор! Имаме два начина да извикаме сервитьора: или с вик, или като щракаме с пръсти. Тази точка е смущаваща, нещата каквито са.
30) Паеля. Но не и на вечеря, за бога.