Имаше време във Венеция, когато децата се къпеха в канала, а художниците се наслаждаваха изключително на неговата архитектура.
Млади британски студенти - аристократи или богати -, художници или учени от 18-ти век се впуснаха в това, което стана известно като Голямото турне, което може да продължи месеци или години . Някои го направиха с намерение да завършат образованието си, други в търсене на знания и приключения.
Студенти, току-що завършили Оксфорд, Кеймбридж... бяха ескортирани от свещеник, пенсиониран военен, семеен познат... който действаше като съветник, администратор, възпитател и наблюдател. Бележници за пътуване, за да записвате своя опит и обучение, дидактически книги, облекла за всякакви поводи, чаршафи и кърпи, железен сандък за съхранение на пари и безопасни вещи и малко оръжие за всеки случай пълнеха сандъците им.
Много артисти се присъединиха към този ритуал, улавяйки неговите анекдоти от пътувания в своите писания. Такъв беше случаят с брака на Пърси и Мери Шели, автор на противоречивия Франкенщайн, и поета Джон Кийтс, който потърси в римския климат и красота лек за своята туберкулоза. Сградата, където младият поет е живял и починал (на 25-годишна възраст), на номер 26 на стъпалата на Plaza de España, днес се помещава музей в чест на романтичните английски поети, включително лорд Байрон и двойката Шели.
Тайният музей Keats-Shelley House се намира на не особено секретно място.
РИМ, НАЧАЛО И КРАЙ НА ПЪТУВАНЕТО
Повлияни от художествената литература на Лорънс Стърн в „Сантиментално пътешествие“, „Пътешествието на Гьоте до Италия“ и от бащата на археологията и историята на изкуството Йохам Йоахим Винкелман, бъдещите лидери на Британската империя откриват в Италия, особено в Рим, компендиума на своята културна амбиции просто като се разхождате по онези улици, където съжителстват руини, ренесанс, барок и ежедневие искрено.
Неизбежно посещение за млади хора с артистични стремежи беше Рим, следвайки критериите, според които трябваше да се наблюдава, открива, живее... С други думи, градът, който е родил толкова много красота, предполагаемо върхът на научното образование.
Джошуа Рейнолдс го обобщава добре в своята книга от 1778 г. „Петнадесет беседи“: „Рафаел не е учил в академия, а в цял Рим. Произведенията на Микеланджело, особено, бяха най-добрата му школа”.
Школата на Рафаело е делото на Микеланджело в Рим.
Препоръчителните писма за художници бяха задължителни. По този начин за младежа е било по-лесно да влезе в италианското общество и да научите от първа ръка тайните на изкуството. Имаше дори такива, които поръчваха на тези художници техни портрети на фона на руини, паметници... които свидетелстваха за италианския им престой.
Място за срещи на тези първи туристи е Café Greco на Via Di Condotti, което през своите 250 години Сервирал е кафе на хора от категорията на Казанова, Андерсен, който е живял на горния етаж, Гьоте, Стендал... Също и на конвоя от полски високопоставени личности – от бащата на полската поезия Адам Мицкевич до нобеловия лауреат Хенрик Сенкиевиз – и на многото бърборци, които, макар преди да са накисвали писалката в мастилницата, днес пишат на лаптопа. Всички те са направили първите си литературни стъпки в легендарното кафене.
Много писма са събрани в Café Greco на Via Di Condotti.
ПОМПЕЙ, НОВООТКРИТ
Посещението в Неапол беше космополитно и забавно. Най-големият град в Италия по това време, разделен на държави, кралският Неапол, красив и процъфтяващ, под закрилата или безсилието на Везувий. Дотолкова, че страхотният подарък за тези, които са обиколили италианския полуостров като част от обучението си, е Неапол. Там учителят му се изпари, за да позволи на ученика да се наслади на свободата си.
Неотдавнашното откритие, в средата на осемнадесети век, на Помпей и Херкуланум, градовете, погребани от изригването на Везувий през 79 г. сл. Хр., и разкопките, насърчавани от управляващия Карл VII от Неапол, III на Испания, бяха причина за поклонение в компонентите на Grand Tour, които се завърнаха у дома с куфари, пълни със стенописи, мозайки и камъни с които да напълните лондонските антикварни магазини и лични рафтове.
Форумът на Помпей с задаващия се Везувий на заден план.
ЧУВСТВЕНОСТТА НА ТОСКАНА
Сиена, от чиято земя извлича се едноименният пигмент охра, използван в художествената живопис от незапомнени времена е задължителна дестинация за тази експедиция в търсене на изкуство. Много от тях направиха визитата си съвпаднала с легендарното конно надбягване на Ел Палио.
Между Сиена и Флоренция, в пълно тосканско изобилие, се издигат кулите на Сан Джиминяно. Етруският анклав – идеална спирка и хан по време на поклонението до Рим – е бил домакин на известни хора като Данте Алигиери (когато беше посланик на Гуелфа лигата в Тоскана) и беше, заедно с Флоренция и Сиена, неизбежна дестинация за Голямото турне.
Дори 15 от 72-те кули се виждат в далечината, пионерите на небостъргачите, построени от богати семейства през 13-ти век, се състезаваха по височина като символ на власт.
Според ЮНЕСКО, в Флоренция е дом на най-голямата концентрация на международно известно изкуство в света. Повече от един компонент на Голямата обиколка страдаше или се наслаждаваше на синдрома, който Стендал направи модерен в книгата си Неапол и Флоренция: Пътуване от Милано до Реджо, докато съзерцаваше базиликата на Светия кръст, когато красотата боли, след натрупването на артистична наслада, която Флоренция включва.
Флоренция боли от толкова много красота.
ВЕНЕТО, ПРИРОДА И ИЗКУСТВО
Красивата, уникална, несравнима Венеция, черешката на британското поклонение който искаше да се изгуби сред неговите канали, възхищавайки се на огромната мансалва от архитектурни стилове, добре описани от Джон Ръскин в книгата му „Камъните на Венеция“ от 1853 г.
съзерцавам произведения на Тициан, Тинторето, Веронезе и да придобие малко ведута (живопис) върху градските изгледи на Джовани Антонио Канал, Каналето, толкова възхитен от компонентите на Голямото турне, че успяват да го прехвърлят във Великобритания през 1746 г., където се установява за девет години.
Градът на любовта е увековечен от Шекспир благодарение на невъзможната любов на Жулиета Капулети и Ромео Монтегю. Една злощастна история, която Луиджи дел Порте е написал през 16 век, преди да стигне до перото на английския драматург. Младата английска аристокрация пътува до града, привлечена от прочутата романтика.
Джон Ръскин в книгата си Верона и други четения (1857) говори за град Венето като негово любимо място в Италия, съветвайки своите приятели и читатели да му отделят време и обич. Според неговите оценки местоположението му на брега на река Адидже, готическите църкви, грандиозните средновековни гробници на благородническата фамилия Скалигери, римският амфитеатър на Арената и римският форум (днес Plaza de las Hierbas) представляват истинско съкровище.
Венеция и до днес продължава да привлича със своята романтика.
МИЛАНО, ДО ПОСЛЕДНО...
Известни личности като Леонардо да Винчи, Алесандро и Петро Вери, редовни посетители на литературното кафене Greco и основатели на влиятелния вестник II Caffè, Джузепе Верди и много други, те са живели и творили в гостоприемния и отворен град на Милано от 18 век, когато англосаксонските островитяни я посещаваха, защото беше актуална, особено що се отнася до доброто облекло.
В този град са изковани първите огнища на италианския национализъм и въпреки че по-късно Флоренция, а след това Рим са били столици на новата държава, Милано винаги е било считано за икономическа столица на Италия и световна столица на модата.
Милано излъчва стил и мода от всички страни.
ТОРИН, СТОЛИЦАТА НА ПИЕДМОНТ
След дълго и понякога болезнено и студено пътуване през Алпите се появи Торино, а с него и топлината и слънцето на Италия, които те толкова жадуваха да видят. Широки алеи, кафенета, уличен живот. Там щяха да се научат да танцуват, да се обличат, да живеят в общество, да се държи като джентълмен.
Операта El Nuevo Teatro Regio ще бъде още един стимул, който ги очаква от другата страна на Алпите.
Кафенетата бяха и все още са жизненоважната артерия на Торино, управлявана от онези вкусни двусмислени, разположени между многото аркади на града, където се сервира apericena (лека закуска и вечеря), както и Bicerin, типичната традиционна напитка на Торино, на базата на кафе, шоколад и сметана.
Архитектурата на Торино крие вкусни кафенета, където можете да се насладите на забързания социален живот.
ОБРАТНО ВКЪЩИ
Шотландски хирург и писател Тобиас Смолет запознава англичаните с региона на Лигурия в неговите Пътни бележници за Франция и Италия.
Великолепната лигурийска природа на морето и планините – заедно с неговата легендарна култура и традиции – беше източник на вдъхновение за мнозина, включително D.H Lawrence, автор на Lady Chatterly's Lover. Тобиас Смолет обаче избра да живее и умре в пристанищния град Ливорно, обявен за свободно пристанище още от Медичите. Там някои от младите аристократи тръгвали на път за вкъщи, носейки със себе си сандъци, пълни с коприна, мрамор, книги и произведения на изкуството.
Ливорно, който беше известен с това, че е космополитен град, в който различни общности съжителстват мирно, той се превърна в предпочитана точка за пристигане на американски пътници.
В Ливорно завършваше големият маршрут през Италия.