Естремадура е културна вселена, която не спира да учудва. Още повече, когато от Европа ни казват, че имаме в този регион културно богатство, което вероятно не знаем как да оценим.
Това се случва, когато чуем характерния акцент на екстремадуран, онзи момент, когато думата „castúo“ идва на ум и се оставяме да бъдем увлечени от колективно въображение който е искал да постави Естремадуран (и тяхната особена реч) в кът за мислене.
Естремадура ви подготвя историческа изненада на всяка ваша стъпка.
И това е, което екстремадурците са направили в този ъгъл: помислете. Мислейки как да кажа на останалата част от Испания и света, че Castúo, или по-скоро Estremeñu, е език, който отказва да бъде забравен, който отказва да бъде заклеймен като "лошо говорен испански", който отказва културните налагания на това какво е политически коректно или не. Накратко, той отказва да се крие.
Днес искахме да се научим да говорим estremeñu и беше малко трудно за нас, Затова се наложи да се обърнем към експертите.
Църквата на Дева Мария от Гранада, в Лерена (Бадахос, Естремадура).
ОТ ESTREMEÑU ДО CASTÚO
Винаги, когато се споменава езикът на екстремадурите, се казва, че те общуват на своя собствена реч, наречена „castúo“. И това може да се каже, че е наполовина реалност оттогава Estremeñu може напълно да се счита за език и името "Castúo" е по-късен принос.
Искахме да знаем малко повече и сме се приближили Хърдс да говоря с Анибал Мартин, преводач, много заинтересован от лингвистика, член на Органа за наблюдение и координация на Estremeñu и неговата култура (OSCEC) и един от големите защитници и културни популяризатори, които успяват да запазят този език далеч от забрава.
Лас Хърдес в Касерес.
Ханибал ни разкрива тайната, напомняйки ни това самата ООН признава естремню като език който е включен в този черен списък на езиците, застрашени от изчезване: „Терминът „castúo“ е измислен преди век, когато поетът Луис Шамизо публикува книгата си Miajón на Castúos. Castúo се отнася до кастата, до тази линия от селяни, които са запазили своите обичаи поколение след поколение и които са имали този език.
Ето защо речта започва да се нарича castuo и е напълно приемлива. Въпреки че правилното нещо е estremeñu, с s, а не с x“, посочва той. Голяма част от Естремадура е заселена отново с хора от Кралство Леон с напредването на Реконкистата. Поради тази причина астурийците-леонци идват по тези земи от източната част на кралство Леон, с всичките му особености.
Херес де лос Кабалерос, Естремадура.
„Този език е тясно свързан с кантабрийския, език, който сега става известен и за който малко хора знаят. Когато този леонски език се настани толкова далеч на юг, той възприе свои собствени диференциращи характеристики като аспирирания, постепенно създавайки estremeñu“, обяснява преводачът, като добавя, че трябва също да се вземе предвид, че estremeñu има много думи, споделени с галисийско-португалския.
Estremeñu има различен правопис и това беше една от най-вълнуващите задачи на OSCEC. Създаден е нов речник и, наред с много други дейности, те провеждат разговори в градовете на Естремадура, за да поддържат този красив език, за който се говори малко.
Богатството на народите е и езиково.
Освен това Анибал ни казва, че географски Estremeñu не се е развил по същия начин. „В северозападния регион езикът е запазен най-много, района на Лас Хърдес. Всеки град имаше свой собствен начин на говорене и това, което estremeñu възнамерява не да се наложи като език, а да бъде връзката, така че градовете да се слушат един друг и да виждат приликите и разликите в estremeñu на всеки един. Целта на езика е да интегрира, а не да налага”.
В историята на estremeñu имаше преди и след и тази повратна точка настъпи през 60-те години с политиките за ограмотяване на режима на Франко. „Възможно е да се смята, че estremeñu е нещо на хората, на хора, които не знаят как да говорят добре испански в резултат на неграмотност. За съжаление, богатството на estremeñu не беше зачетено и сега е застрашено от изчезване. Въпреки че все още имаше хора като моята баба, която не знаеше как да говори испански, говореше само estremeñu и също много бързо”, Ханибал разказва между смях.
Оливенца, Бадахос (Естремадура).
ЕЗИК, КОЙТО СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА
За испаноговорящия може да бъде много трудно да разбере човек, който говори на Estremñu. Освен това почти сигурно той няма да разбере нищо от казаното оттогава произношението и голяма част от техния речник са различни. Всъщност estremeñu има свои собствени граматически и правописни характеристики.
Съветът на Европа признава Estremeñu за език, въпреки че като диалект е бил
на един век, който беше признат. И това би го поставило на ниво почти равно на галисийски, каталонски или баски. Работата, върху която са съсредоточени сега, е да премахнат Estremeñu от този отвратителен черен списък на езиците, застрашени от изчезване и за това те провеждат конференции в университета като тези, които правят този месец в университета в Саламанка или разговори в селата за споделяне на езика.
Трухильо, Естремадура.
Смята се, че приблизително Около 10 000 души говорят Estremeñu, главно в районите на Las Hurdes и западната част на Естремадура. И всеки град има свой собствен начин да се говори Estremeñu, което прави изучаването на този език още по-завладяващо. Има много характеристики, които го отличават, като например затварянето на думите в "u" или "i"; аспирираните 's'; много пъти „o“ става „u“ или глаголите завършват на „l“, наличието на аспирирано „h“ на мястото на „f“ на испански И дълго и т.н.
Това е без да се брои броят на собствените думи, които са част от собствения им речник (около 18 000 думи). Едно от нещата, които са ясни е, че ако Estremeñu е бил запазен, това е било, защото хората от градовете са искали да продължат да го говорят. Днес работата на асоциации като OSCEC или културни промоутъри като Aníbal Martín ни дава възможност да имаме причина да превърнем нашата страна в по-разнообразно място, където има място за още един език.
Защото за културата винаги има празнина, и estremeñu заслужава своето място сред нас, Въпреки че на някои от нас им е толкова трудно да го научат.
Мерида.
„Така искам да го кажа, да кажа нещата, които чувствам, с това толкова дълбоко чувство, че този град има
нашият Асин, искам да пея, хубави кухни срещу тази земя на моята кръв, която ме изпълва, ако я излъжа“
(Крус Диас Маркос - поет)
BOUS ПИСТА ЗА ЛЮБОПИТНИТЕ
Сред градовете на Сиера де Гата се говори La Fala, диалект, който е признат за ценност от културен интерес от 2001 г. Някои градове като Валверде дел Фресно са двуезични и дори можете да намерите меню на ресторант на два езика. Този език, който има галисийско-португалски корени и голямо влияние от Estremeñu, се говори там нормално.
Самият уебсайт на OSCEC има речник на Estremeñu, който може да се използва безплатно. Много е любопитно да се види приликата (или не), която много думи имат с испанския. Райано португалски, известен също като „оливентино“ е друг от езиковите модалности, които се практикуват в Естремадура. Известен е като Oliventino, защото се говори на Olivenza и Táliga. Както можете да видите, езиковата плетеница на Естремадура е вълнуваща.